MBA, но как?

"За всяка една инвестиция трябва да се уцели правилният момент", казва Димитър и обяснява как е подбрал своя. Преценил е, че ако си завършил MBA през 2004 г. например, шансът да си намериш работа и да натрупаш опит е много по-голям от четири-пет години по-късно, когато кризата вече е ударила пазарите. Затова той решава да запази работата си и да избере Executive MBA. Търси обаче такава програма, която да му даде възможност да попадне в клас от хора с различни професии, опит и произход. "Това е много важно, защото на практика ти учиш от тях", обяснява Димитър. Идеята на MBA програмите не е толкова да те учат на някакви теоретични знания, колкото да ти дадат възможност за комуникация с други професионалисти както от бизнеса, така и от академичните среди. Университетите обикновено публикуват профил на кандидатите и на класа за всяка една програма. "Ако някой има за цел да бъде повече с банкери например, той трябва да отиде при такъв профил на класа - какъвто има в INSEAD или LondonBusinessSchool. Ако иска да бъде повече в индустрията, по-добре да отиде в IE Business School в Мадрид", дава пример Димитър. За себе си той е търсил клас, в който няма концентрация на определени професии или индустрии или на хора от определен етнос. Така през 2012 г. той попада на бизнес училището на Cambridge University. Програмата му е от 48 души, между които петима банкери, четирима IT специалисти, петима консултанти и петима адвокати.

Връща ли се инвестицията

За 20 месеца MBA програма Димитър инвестира 52 хил. паунда, по три дни в месеца лекции на място, около час и половина учене след работа и към 5-6 часа през уикендите. В това се включва и бизнес пътуване до Китай, където MBA кандидатите се срещат с високо ниво представители на китайски компании. Оценяването е с изпити, групови и индивидуални проекти и есета, както и участие по време на лекции. Финалът е с дипломна работа. Макар част от програмата да се плаща от работодателите на Димитър, инвестицията съвсем не е малка. (А и може би той е един от последните късметлии, тъй като много компании съкращават бюджетите си за подобни дейности след кризата.)

"Очаквах най-вече да погледна на някои проблеми от друга гледна точка, което реално се случи. Другото е да получа разпознаваемост на моето образование - в моята организация, както и в друга, в която бих потърсил работа в бъдеще. А името на университета говори за теб", отговаря Димитър, когато го питаме какво е очаквал от инвестицията си и смята ли, че има възвращаемост. Той вижда приложението на наученото дори на следващия работен ден след учебния уикенд, но уточнява, че от самия кандидат зависи какво ще вземе от програмата. "Ако човек е по-пасивен - не става въпрос само за четене, но и за комуникация с кандидатите, професорите и лекторите, това е за сметка на самия кандидат", допълва Димитър. За себе си той казва, че е доволен от програмата и различни организации вече проявяват интерес към профила му. Както Димитър, така и близо половината от хората в класа му си сменят работата по време на програмата. Според Димитър работодателите малко се притесняват от очакванията на служителите си, които минават MBA програма, защото, ако не могат да отговорят на амбициите им, има риск да ги изгубят.

И все пак самата MBA програма не ти дава нова позиция, предупреждава Димитър. Той съветва хората, които планират такова обучение, да го приемат като инвестиционен проект и да предвидят различните сценарии накрая - в идеален случай, най-лош и реалистичен. И да преценят дали това би проработило за тях самите. "Хората трябва да са реалисти, да нямат свръхочаквания, че самото име на университета или титлата биха им донесли нещо на текущия пазар", допълва Димитър.