Как да се подготвите за кандидатстване за MBA програма
Как да прецените дали да MBA е следващата стъпка във вашата кариера? През какви етапи минавате при кандидатстването? Как да увеличите шансовете си бъдете приети в мечтаната програма и университет, при това при най-добрите финансови условия?
Това бяха част от въпросите, които коментирахме в рамките на третото издание на Кариери Facebook Live, в което ни гостува Илиана Бобова, консултант "Международно образование и кариера" в Advent Group. Тя има над 20 години опит в консултациите на кандидати от различни националности за MBA и управленски магистратури. Работила е и в отдел "Прием на студенти" за EMBA в Американсия университет в България.
Ако сте пропускали Facebook Live срещата ни с нея, можете да изгледате видео записа по-долу. Акценти от коментарите й има и в текста под видеото. За ваше улеснение в писмения обзор сме маркирали и минутата, в която е коментирана съответната тема.
Продължаваме темата MBA и в новия брой на "Капитал", който излиза този петък, 25 ноември. От него ще научите какви са тенденциите в MBA образованието, как да финансирате обучението си, какви са особеностите на дистанционните обучения, както и още съвети, ако сте на фазата на кандидатстване.
Кариери Facebook Live е поредица от интервюта с професионалисти в различни области, които излъчваме "на живо" веднъж в месеца. Гостите в офиса на "Кариери" споделят съвети по "кариерни" теми, т.е. такива, свързани с вашето професионално развитие и израстване. Какви се случи до сега? През септември маркетинг специалистът Красимир Добрев даде практични съвети как да се държим като професионалисти в социалните мрежи. Октомври мина по знака на годишната ни конференция HR Innovation Forum и тогава излъчихме на живо първия панелист в програмата - Юкари Суджияма,мениджър "Промяна и трансформация" в Google for Work, която говори по темата "Как да създадем култура на иновации". Предложения за новите теми в поредицата можете да споделяте във форума или на адрес [email protected]. |
Кариерна равносметка (3:55)
Със сигурност MBA не е нещо, което се прави на всяка цена и е полезно във всяка една ситуация. Това образование е за хора, които искат да работят като мениджъри, да управляват и развиват бизнес в някакъв етап от професионалната си кариера. MBA категорично не е за хора, които предпочитат да се фокусират и да развиват експертизата си в конкретна област. Например, ако човек иска да бъде добър финансист, по-добре е да се насочи към специализирана магистратура по финанси, специализация или сертификационна програма като CFA, отколкото към MBA. Магистратурата по бизнес администрация би била нужна и полезна на един финансист, в случай че иска да стане мениджър на по-високо ниво. Човек трябва да си даде ясна сметка дали иска да се занимава с общ мениджмънт и управление или иска да бъде експерт в своята област.
Натрупаният професионален опит също е от значение при вземането на решение дали да изберем MBA. Той е изискване на самите MBA програми, защото те са структурирани така, че обучението се базира до голяма степен на практическия опит. Повечето програми изискват минимум 2-3 години професионален опит, a в някои случаи и управленски.
Още по темата: MBA интервюто в 4 стъпки |
Избор на програма и университет (6:55)
При избора на програма и университет на първо място човек трябва да погледне себе си. Въпреки че MBA има една рамка - образование, което дава пълния аспект на знания и умения в областта на мениджмънта - самите програми са много разнообразни. Всяка има собствен фокус, култура, тип студенти, понякога е насочена и към конкретна индустрия. Затова преди да се тръгне към търсене на подходяща програма, човек трябва много добре, много прагматично да прецени от какво има нужда като допълнителни знания, умения, мрежа от контакти, в кой регион смята да работи, в кой сектор или индустрия, както и всякакви други предпочитания - дали е важно да има международна мрежа в програмата или предпочита да има национална мрежа, която е в един регион.
Това определя списъка от критерии, по които човек започва след това да търси програмите, да сравнява цифрите, фактите, съдържанието на програмите, преподавателите, международния опит. MBA всъщност е едно голямо усилие като подготовка и кандидатстване, но и по време на самата програма, а и като финансиране. Затова човек трябва да намери най-смисления вариант.
Още по темата: За MBA образованието от първо лице |
Време за подготовка (9:58)
Самоанализът и подготовката на списъка с критериите не става от днес за утре. Човек трябва да си предвиди един, два, три месеца, за да може спокойно да мисли, да наблюдава, да говори с колеги, да търси информация. Това значително облекчава и канализира процеса на търсене. На практика, ако включим и самата подготовка за кандидатстване, е добре да започнете да работите целенасочено година - година и половина преди началото на самото обучение.
Роля на ранкингите (11:10)
Когато човек стартира с търсенето, отначало е добре да бъде отворен към всякакви варианти. Подреждането в класации според различни медии на една MBA програма е важно само в много тесен кръг от случаи. Например за хора, които се стремят към управленско консултиране и работа в някоя от най-големите фирми в света, има значение къде са завършили. Тези фирми също така използват и личния бранд, за да повишат своя авторитет. В повечето други случаи много по-голямо значение има репутацията на програмата в конкретния регион и индустрия. Има например много добри френски бизнес училища, които не са толкова познати извън Франция. Ако човек смята да работи в друг регион, неговият MBA от тези университети би бил трудно разпознаваем и не е добре да се насочва към тях.
Кариерни услуги на университета (13:42)
За тези, които искат да сменят сектора, компанията или държавата, в която работят, е важно да погледнат и кариерните услуги, които университетът предлага. Някои университети предлагат включително и личен коучинг, а работата върху самата технология на кандидатстването се явява много малка част от кариерните услуги. Отделът за прием на студенти е основната точка за контакт. Те винаги ще насочат кандидата към подходящия източник на информация.
Още по темата: Кога и как да се подготвите за интервю за прием в MBA програма |
Документи за кандидатстване (15:58)
Пакетът от документи до голяма степен е универсален, въпреки че понякога има разлики във форматите. Всички бизнес училища изискват професионален опит и езиков тест. Много голяма част изискват и теста GMAT или GRE, въпреки че GMAT е по-популярният специално за кандидатстване за MBA. Въпреки че GMAT е на английски език, той не е езиков тест и не замества TOEFL или IELTS. Двата теста проверяват различни умения и при GMAT няма устна част - не се оценява умението да се говори, слуша и разбира. Той проверява други много важни умения - за критическо мислене, за анализ, за работа с данни, които са "животоспасяващи" във всяка една MBA програма. Дори и явяването на този тест да е по избор в университета, е препоръчително винаги кандидатите да се подготвят за него и да го вземат, защото той доказва умения и дава предимство при кандидатстването.
Следващата част от документите е попълването на формуляр, който не трябва да се пренебрегва, въпреки че в него има основно факти за образованието, националността и кариерата до момента. Той съдържа и някои важни въпроси, които после се засичат с това, което се представя в автобиографията, в препоръките и в есетата.
Есетата са другото много голямо предизвикателство. Те винаги са ограничени по обем и затова човек си мисли, че 500 или 100 думи ще му отнемат половин час. Всъщност те могат да отнемат седмици или месец, защото е трудно да се извади есенцията в един ограничен обем от думи и есето да звучи наистина уникално, да отличава кандидата от останалите, които подават документи. Някои университети изискват едно есе, други правят експеримента да няма есе, а трети изискват дори до 10 малки есета, така че и обемът, и броят на есетата е много различен. Те са на различни теми, но по принцип се търси отговор на въпросите дали човекът има ясни кариерни цели, дали правилно е преценил, че точно тази програма ще му е най-полезна за постигането на целите, с какво той е най-подходящ за нея и какъв ще е неговият уникален принос.
Още по темата: Да влезеш в главата на лидера |
Всеки отива в MBA, за да учи и другите, и всеки би трябвало да има какво да даде. Целта на колегите в отдела по прием е да сформират класове, които са много разнообразни, за да може всеки да учи от другите. Трябва да е много ясно показано в целия пакет документи, най-вече в есетата, но също и в професионалната автобиография, че кандидатът има желание да споделя и е отворен да учи. Колкото и да е странно, има хора, които отиват да учат, но същевременно се държат по неадекватен начин, и това пречи на груповата работа.
Автобиографията също е много важна, тя трябва да е адаптирана за кандидатстване в MBA. С други думи, идеята не е кандидатът да използва последното си CV. Трябва да поработи върху него допълнително, така че да извади като акценти уменията, опита, които са пряко свързани с кандидатстването за MBA програма в конкретния университет, защото и университетите имат различни акценти.
Препоръките са друга задължителна част от пакета. Основният съвет е те да са от хора, които познават наистина добре кандидата професионално. Няма изискване да са от някого високо в йерархията. Важното е коментарът да бъде максимално задълбочен. Ясно е, че ако човекът представи препоръка например от президента на компанията, когото никога не е виждал, тя няма да бъде много информативна. Търси се конкретна информация, примери за твърденията, които пишещият е включил. Освен да описват потенциала на кандидата за развитието му като успешен мениджър, добре е препоръчителите да посочат все пак и какво той има нужда да научи.
Задължително е да обясните на човека, който пише препоръката, какво трябва да включи в нея и за къде му е необходима. За съжаление, практиката "напиши си препоръката, аз ще я подпиша" съществува не само в България. Това трябва да се избягва, защото всеки университет има конкретен формуляр за препоръка и конкретни указания към него и понякога те достигат единствено до препоръчителите, без да минават през самия кандидат. Все пак голямо облекчение за препоръчителя ще е, ако кандидатът му обясни предварително къде точно кандидатства, защо смята, че тази програма е добра за него, какво ще получи от нея и освен автобиографията си му представи списък с най-важните си постижения, за които точно този препоръчител знае, включително дати и цифри. Бизнес училищата могат да се обърнат към препоръчителите на по-следващ етап за доуточнения и конкретни въпроси около кандидатурата.
Друго, което е важно да се спомене, е, че ако човек кандидатства в 3-4 университета, може да му се наложи да има повече препоръчители, защото за един човек би било много да направи три или четири различни препоръки за всеки университет. Задължително е да отделим поне един месец преди кандидатстването за контакти с препоръчителите. Общо взето в момента, в който кандидатът избере университетите и се отвори процедурата за кандидатстване, той трябва много бързо да реши кои ще са препоръчителите му спрямо изискванията на програмите и веднага да ги помоли да започнат работа върху препоръките, като им даде поне две седмици преди крайния срока за кандидатстване в университета.
Още по темата: 7 въпроса, с които да направите впечатление на MBA интервю |
Интервюто
Важно е да се отбележи, че поканата за интервю не означава, че кандидатът е почти приет. Има два сценария: или комисията се колебае как да го отхвърли, т.е. не е сигурна дали да го отхвърли, тъй като според документите изглежда, че не е най-подходящият кандидат, но все пак иска да му даде шанс; или чрез интервюто иска да потвърди, че кандидатът е подходящ, както личи от документите. Интервюто означава, че комисията има нужда от още информация и има въпроси относно кандидатурата.
Понякога поканата за интервю идва доста късно, без да се даде достатъчно време за подготовка на кандидата. Но ако кандидатът е направил смислен и съзнателен избор на университета, ако си е подготвил съвестно пакета от документи, особено есетата и автобиографията, не би трябвало да има проблем на интервюто. Това е така, защото на него се търсят отговори на същите въпроси, на които казах, че се търсят и в есето - каква е кариерната цел, дали е реалистична, дали този вид програма може да го доближи до нея, с какво този човек е уникален и с какво ще допринесе. Допълнително на интервюто се гледа и личността и поведението на човека и как той ще се впише в класа и в културата на бизнес училището. Някои от тях са суперконкурентни, други пък са много по-кооперативни, тъй че това също се отчита.
В крайна сметка интервюто е разговор между двете страни с цел да преценят дали са една за друга. Въпреки че кандидатът би трябвало да е решил вече, той има възможност да зададе допълнителни въпроси на представителите на училището, защото на него му предстои важно решение, особено ако е кандидатствал на няколко места. Друго важно нещо за интервютата е, че те могат да са в различни формати - лично интервю в университет; лично интервю от представител на университета в държавата, в която живее кандидатът; или дистанционно интервю, било то по Skype или телефон. Всеки формат си има чисто технологична специфика, за която човек трябва да се подготви.
Не на последно място, кандидатът трябва да проучи какъв тип е интервюто и кои са неговите интервюиращи. Обикновено, когато има покана за интервю, той разполага с такава информация. Много хора намират снимки или видеа на човека или хората, които ще го интервюират, защото това им помага да се настроят. Относно типовете интервюта има университети, които провеждат т.нар. assessment day. В този случай се отделят от 4-5 до 7 часа за едно голямо интервю, което има различни елементи. Това може да включва индивидуално интервю или интервю в група, работа по бизнес казус - пак индивидуално или в група, плюс индивидуална презентация от кандидата, затова наистина човек трябва да е запознат. Класическото интервю е между 20 минути и 1 час.
Още по темата: Какви въпроси се задават на интервю за прием в MBA програма? |
Стипендии (31:20)
Кандидатстването за стипендия стандартно се случва едновременно с кандидатстването за прием, въпреки че решението за отпускане на стипендия се случва след решението за прием. Тук са важни няколко неща. Първо, университетът не трябва да се избира основно според това какви стипендии дава. Водещото при избора си остава доколко програмата е подходяща за целите и профила на кандидата, защото каквито и стипендии университетът да отпуска, те се присъждат само на хора, които са добри кандидати и са подходящи за конкретната програма. Много е съществено, когато се търсят стипендии, да се проверяват конкретните изисквания за тях. Трудността идва, когато някои стипендии са с критерии, на които трудно кандидатите биха преценили сами дали отговарят, като например за изявени лидерски умения, които няма как да се измерят конкретно.
Има и стипендии, които автоматично се присъждат например според резултатите от GMAT. Те са подходящи за български кандидати, защото в България има много добра подготовка за този тест и тя е в пъти по-евтина от тази в Западна Европа. За сравнение, тук един такъв курс струва до 500 лв., а в Западна Европа - около 1500 евро за същия хорариум. В това отношение тукашните кандидати имат страхотно предимство. Просто трябва да положат малко усилия, да отделят няколко месеца, да се явят един или два пъти, ако е необходимо, за да изкарат максимално високия резултат, който могат да постигнат. Има примери с хора, които дори с изкарани 650 точки на GMAT от максимум 800 и са успели да финансират почти напълно обучението както в американски, така и в европейски университети. Тези стипендии са най-достъпни, тъй като критерият за тях е ясен. Ако кандидатът се е насочил към друга стипендия, но критериите за нея не са му напълно ясни, той винаги може да се обърне към отдела по прием, откъдето да получи повече информация.
Още по темата: Как да подготвим перфектните документи за кандидатстване за MBA? |
Резултати от кандидатстването (35:38)
Времето за изчакване на резултатите е различно, зависи от процедурата на бизнес училището. Някои реагират доста бързо - в рамките на седмица-две. В други случаи отнема повече време. Обикновено на самото интервю кандидатът е информиран кога да очаква отговор. Преди да е изтекъл този срок, няма нужда да се свързва с училището, за да пита за резултата. Ден-два след това е напълно приемливо да се поинтересува, ако не е получил информация относно резултата.
След приема, особено ако се кандидатства на няколко места, следват няколко трудни месеца за кандидатите, защото те трябва да изчакат решенията от всички университети, които обикновено идват по различно време. Междувременно, когато дойде решение за прием, то е обвързано с кратък срок, в който кандидатът трябва да потвърди дали ще се запише в програмата или не и да плати съответния депозит за записване, за да запази мястото си и стипендията. Може да се случи така, че човек да изгуби депозита, ако иска наистина да изчака решенията от всички университети, за да може да избере най-доброто място.
MBA изложенията (37:50)
Изложенията Access MBA и Access Master (за специализирани магистратури) са в по-различен формат, тъй като те дават възможност на кандидатите да се срещнат с бизнес училища, за които те наистина са подходящи. Насочилите се към MBA програми трябва да се възползват от подобни възможности, защото в момента, когато избират, е важно да са максимално отворени, тъй като предлагането е огромно. Колкото повече срещи имат те с представители на университети, със завършили или настоящи студенти, с преподаватели, толкова повече самите кандидати се самообразоват и знаят по-конкретно какво да търсят. Свикват да четат между редовете на брошурите и сайтовете на университетите и да намират фактите и цифрите, които на тях им трябват, за да направят смислен избор.
На предстоящото MBA изложение, което ще се проведе на 24 ноември, от 16:30 ч., в "Шератон София Хотел Балкан, ще участват университети от 10 държави в Америка и в Европа. Между тях има и топ програми като тази на Университета в Оксфорд, трите испански най-добри програми - EADA, IE, IESE, швейцарски бизнес училища като Университета "Сен Гален", американски бизнес училища, сред които е и Babson, който е водещ във всички класации за предприемачество. Има баланс между училищата, които предлагат редовни програми и тези, които предлагат програми, които могат да се съчетават с работа.
Още по темата: Любомир Пунчев: EMBA образованието помага да преосмислиш кариерата си |
На самото изложение всеки кандидат се среща с представители на най-подходящите за него университети, които са му предложени от консултантите след един много внимателен анализ на профила му и на неговите предпочитания. Още на този етап той трябва да може да каже от какво се интересува и какво смята, че може да му бъде полезно. Има осигурен индивидуален разговор с представител на програмата, като и двете страни са подготвени. Кандидатът предварително трябва да е проучил с кого ще се срещне, за да може да задава въпроси, които нямат отговор в сайта на университета. От друга страна, представителите на университетите също вече са разгледали автобиографията и постиженията на този кандидат и могат конкретно да дадат обратна връзка дали наистина тяхната програма е най-подходяща за него, върху какво да акцентира при кандидатстването, да му дадат подробности за стипендиите и техните критерии.
На изложението има и допълнителна информация за подготовка за тестовете, както и възможност за участие в по-широка среща с повече университети и дискусия с техни представители. В общи линии целият спектър от въпроси, които един кандидат има, се покриват по време на това изложение. Дори кандидатите да не са чували за някоя програма, моят съвет е да отделят 20 минути да се срещнат с неин представител, защото така учат. Полезно е дори и да се види конкуренцията на другите кандидати, защото, когато човек подготвя пакета си от документи, той трябва да успее да се отличи от останалите.